Африн, Сирия – Когато пациентите пристигнат за първи път в болницата Аманос, палатките, от които е изградено само съоръжението, напомнят за през какво е преминал този регион на северозападна Сирия през последните месеци.
Построена в покрайнините на Африн, болницата беше изградена в необичаен стил заради хилядите хора, които внезапно се нуждаеха от внимание, но нямаше къде да отидат.
Преди шест месеца опустошителни земетресения удариха този регион с епицентър точно отвъд границата, в югоизточна Турция.
Повече от 4000 души загинаха в Сирия, заедно с около 50 000, които бяха убити в Турция.
С вторичните трусове, често срещани след земетресенията, една палаткова болница изглеждаше по-безопасна от вече дестабилизирани сгради.
„Болницата беше създадена като спешен отговор на бедствието със земетресението и нуждата на региона от разширени медицински услуги“, каза д-р Осама Даруиш, специалист по обща хирургия и директор на болница „Аманос“ пред Ал Джазира. „Според производителя на палатките е проектиран да работи 15 години.“
Конструкцията може да е направена от палатки, но е обширна. Налични са общо 112 легла, разпределени в няколко стерилизирани палатки, заедно с две операционни зали, спешно отделение, отделение по радиология, клиники и лаборатория.
„Основната цел на изграждането на болницата от палатки беше да се осигури по-безопасна среда по време на природни бедствия и тъй като нашият регион се счита за военна зона, това също позволява по-лесно преместване на по-безопасно място“, каза Даруиш, имайки предвид продължаващата война в Сирия, която вече е на повече от десетилетие и която засегна особено контролирани от опозицията райони като Африн.
„Ние работим върху разширяването на болницата допълнително, или чрез добавяне на каравани, или чрез изграждане на по-постоянна структура за предоставяне на допълнителни услуги, необходими в района, като например централна аптека“, каза Даруиш.
Половин година след земетресенията секторът на здравеопазването в Северозападна Сирия все още страда от последствията, поради това, което според здравните специалисти е недостигът на помощ, предоставена от международни организации.
„Секторът на здравеопазването все още страда от много пропуски и нуждата от модерно медицинско оборудване и качествени лекарства“, каза д-р Зухаир ал Карат, ръководител на здравната дирекция в Идлиб. Освен това здравните работници нямат достатъчно обучение в тази област.“
Al-Qarrat каза пред Al Jazeera, че болниците и медицинските центрове в Идлиб са получили някои лекарства и медицинско оборудване след земетресенията, но това покрива само около 20 процента от нуждите на здравния сектор, въпреки призивите към няколко международни и арабски организации. Затварянето на граничния пункт Bab al-Hawa с Турция допълнително влоши здравната ситуация в региона, особено за пациентите с рак.
„Спешно се нуждаем от специализирани центрове за лечение на рак, сърдечна хирургия и неонатални грижи, в допълнение към радиологичен център, оборудван с всички необходими устройства“, каза ал-Карат.
Пациенти с рак
По-конкретно за пациенти с рак, здравните заведения в Северозападна Сирия не са в състояние да осигурят подходящо лечение.
Мнозина вместо това предприеха пътуване до Турция за лечение, но земетресенията доведоха до нов проблем, тъй като турските власти временно спряха влизането на пациенти с рак в Сирия, заявявайки, че процесът на възстановяване след земетресенията е оставил турските болници в юг не може да приеме сирийски пациенти.
Влизането оттогава е възстановено за съществуващи пациенти, за да продължат лечението си, но не е разрешено за пациенти с рак, диагностицирани след земетресенията, според служители от сирийската страна на ГКПП Баб ал-Хава.
Медицински източници в Северна Сирия изчисляват, че броят на тези нови пациенти е повече от 600, като някои вече са загубили живота си, докато са чакали разрешение да влязат и да получат лечение в Турция.
„Спирането на влизането на пациенти с рак, търсещи лъчева терапия, ни постави под огромен натиск и вече не можем да приемаме големия брой пациенти, идващи за химиотерапия“, каза д-р Айхам Джаму, специалист по хематология и онкология и директор на онкологичния отдел на Сирийско-американското медицинско дружество (SAMS) в централната болница в Идлиб.
Услугите, предоставяни от Центъра за лечение на рак на SAMS, сега са ограничени до диагностициране на нови случаи и безплатно прилагане на наличната химиотерапия на пациенти, което го прави единственото съоръжение в Северозападна Сирия, предлагащо такива медицински грижи.
„Оставени сме безсилни пред пациенти, които се нуждаят от лъчева терапия поради липсата на радиационни устройства в района, както и пред пациенти, които се нуждаят от скъпа имунотерапия“, каза Джаму.
В отговор на тежкото положение на пациентите с рак в контролираните от опозицията райони на Сирия, персонал от медицински и хуманитарни организации в Идлиб, както и активисти, организираха продължаващ протест близо до граничния пункт Баб ал-Хава от юли, настоявайки спешни действия от страна на международната общност за улесняване на лечението на засегнатите.
Турското правителство отговори на исканията, като позволи на пациенти с рак с разрешение за преминаване да получат безплатно лечение на своя територия.
„Закъснях с шест месеца за лечението, предписано от лекаря в Турция, поради затварянето на граничния пункт“, каза Хала ал-Ахмад, 17-годишно разселено момиче от Алепо, живеещо в град Сармада близо до сирийско-турската граница.
Ал-Ахмад страда от рак на бъбреците от две години и се е лекувал в турски болници. Тя се върна в Сирия точно преди земетресенията в очакване на следващата си доза за лечение, но не успя да влезе отново в Турция след затварянето на граничния пункт, което я постави в трудна ситуация, докато чакаше разрешение.
„Решението да отворя отново пропускателния пункт Bab al-Hawa за лечение на пациенти с рак ми даде отново надежда за живот“, каза ал-Ahmad. „Но днес отидох на пропускателния пункт и те насрочиха влизането ми в Турция след три месеца. Сега се притеснявам какво ще се случи с мен.“
Източник: Информационни агенции